Законодателните промени в ГПК, АПК, НПК и Закона за мерките по време на извънредното положение

Законодателните промени в ГПК, АПК, НПК и Закона за мерките по време на извънредното положение

През седмицата в Държавен вестник бяха обнародвани важни промени в Гражданския, Административния, Наказателно-процесуалния кодекс, както и в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, прието с решение от Народното събрание на 13 март 2020г. Ситуацията с все по-интензивното разпространението на COVID-19 провокира и мобилизира законодателя да приеме отдавна отлагани реформи в процесуалните закони.

Редно е първо да обърнем внимание на реконструкциите в най-актуалния последните месеци нормативен акт, който по-кратко ще наречем Закон за мерките по време на извънредното положение. Измененията в закона позволяват по време на епидемичната обстановка и два месеца след отмяната й откритите съдебни заседания, да се провеждат от разстояние, като се осигурява пряко и виртуално участие на страните и участниците в процеса. Задължение на съда е да уведоми страните за начина на провеждане на заседанието. Предвидени са и допълнителни правомощия на административните ръководители на съдилищата - да отсрочват производства за нови дати, както и да разпореждат да не се провеждат открити съдебни заседания за период не по-дълъг от 14-дни.

От изключително практическо значение е възможността по време на извънредната епидемиологична обстановка всички съобщения и книжа да могат да се връчват по електронен път, ако страната е поискала това. Връчването ще се смята за извършено от деня на изпращане на потвърждение за получаване на съобщението, но ако това не е сторено в 3-дневен срок, ще се прибягва до връчване по общия ред.

Още нещо, страните и представителите им ще могат да разчитат на отлагане на съдебното заседание по решение на съда, ако са поставени под карантина, изолация или поради други причини, свързани с COVID-19, но е необходимо да представят в 7-дневен срок след отпадане на причината за неявяването им съответни доказателства.

            Ремонтът в процесуалните закони е в същия дух. Въвежда се единно понятие за видеоконференция в ГПК, АПК и НПК – „комуникационна връзка чрез техническо средство за едновременно предаване и приемане на образ и звук между участници в процеса, намиращи се на различни места, позволяваща записване и съхраняване на информацията на електронен носител“. Всяка страна ще може да поиска да участва в съдебно заседание чрез видеоконференция, когато не е в състояние да се яви непосредствено в съдебна зала. Съдът е длъжен да съобщи на страните по делото за условията, които трябва да са налични за провеждане на видеоконференцията.  Предвижда се и улеснен процес при събирането на доказателства отново чрез видеоконференция, по искане на страна или съда, когато се налага вещо лице да бъде изслушано. Допустимо ще е свидетелите да бъдат разпитвани чрез дистанционни средства, когато явяването им пред съда е затруднено или се намират извън съдебния район на районния съд, чието седалище съвпада със седалището по делото. Вещите лица ще се изслушват и в случаите, когато поради служебна ангажираност или други обективни обстоятелства  не могат да се явят пред съда.

            В Административнопроцесуалния кодекс устният превод ще може да бъде извършван чрез видеоконференция за лицата, които не владеят български език и се ползват от преводач. Това ще важи и за лицата, на които е назначен тълковник. Новите правила въвеждат видеоконференцията като възможност и за лицата с адрес, различен от този, в който се развива производството и са призовани от административен орган, да дадат обяснения или пояснения. В хипотеза, в която се оспорва админситративен акт, изслушването на заинтересованите лица отново може да стане чрез видеоконферентна връзка. Не на последно място, възможността за събиране на доказателства, свидетелстване и изслушване на вещи лица по реда на ГПК се предвижда и за АПК.

            Видеоконферентна връзка се предвижда и за досъдебното производство при мярката за неотклонение и възможността на обвиняемия да участва в делото чрез видеоконференция, но само с неговото съгласие и в случаите, в които той не желае да се яви или здравословни причини възпрепятстват участието му в заседанието, а също и при разпит, при очна ставка, когато обвиняемият се намира извън пределите на страната, при разпознаване, при разглеждане на молба за предсрочно освобождаване на обвиняемия.

Изготвянето на надлежен протокол веднага след провеждането на видеоконференция в производството, ведно с данните на участниците, както и създаване на видеозапис, който се съхранява, гарантира надеждността при използването на видеоконферентна връзка. Направените промени в законите, на които обърнахме внимание по-горе ще улеснят в голяма степен съдебните производства не само по време на пандемията, предизвикана от COVID-19, но и след края й, който вярваме ще е скоро.

Изготвил:

Николета Иванова – юридически сътрудник в KGK Law Firm