Агентите на ДАНС не могат да се представят за адвокати

На 25.09.2018 г. бяха приети промени в Правилника за прилагане на Закона за ДАНС. В частност, ще разгледаме следната разпоредба, модифицирана с Постановление № 206 на МС от 20.09.2018 г. за изменение и допълнение на Правилника, а именно:

„При изпълнение на служебните си задължения служителите на агенцията могат да заемат длъжности на прикритие в държавната администрация, в юридически лица, в граждански дружества и като лица, упражняващи свободни професии, с изключение в адвокатурата."

На първо време ще поясним какво се крие под термина „служители на прикритие“.

Съгласно Правилника за прилагане на Закона за ДАНС, „служителите на прикритие са държавни служители на агенцията с особен статут (...) . Служители на прикритие могат да са само държавни служители, преминали първоначална професионална подготовка и притежаващи разрешение за достъп до класифицирана информация“

Представлява интерес обстоятелството, че служителите на прикритие не разполагат с полицейски правомощия. В изпълнение на служебните си задължения, а именно – осъществяване на контраразузнавателна и оперативно-издирвателна дейност за защита на националната сигурност, агентите на прикритие на ДАНС не разполагат със следните права:

  • Нямат право да извършват обиск на лице;
  • Нямат право да използват оръжие, дори използването на оръжие да е абсолютно необходимо;
  • Нямат право да използват физическа сила и помощни средства.

На първо четене при приемането на цитирания Закон, от разпоредбата не се изключваше адвокатурата от кръга на свободните професии, при които служителите на ДАНС биха могли да заемат длъжности на прикритие. В този ред на мисли се появи и напълно основателната остра реакция на Висшия адвокатски съвет, разбира се, която се подкрепя и нашият екип.

Мисията на всеки един адвокат е да защитава правата и законните интереси на гражданите. Какво ще се случи ако „прикрит адвокат“ получи информация от нищо неподозиращо лице, информация, която е лична, която представлява търговска тайна, информация уличаваща негов близък в престъпление и т.н.? Това не само ще внуши недоверие в адвокатурата и съдебната система като цяло, но и ще разклати до голяма степен обществения строй. Ето защо, с изключването на  адвокатурата от възможността служители на прикритие на ДАНС да се „превъплъщават“ в ролята на адвокати, гласът на разума взима превес.

С настоящето законодателно решение, гражданите и юридическите лица спокойно ще могат да упражнят законовото си право да получат правна помощ и съдействие от лице, което ще запази в тайна предоставената му конфиденциална информация и ще работи единствено и само в посока защита на техните интереси. 

Като естествена поанта на настоящето изложение ще цитираме чл. 1 от Етичния кодекс на адвоката:

„В правова държава и в общество, основано на върховенството на закона, адвокатът има особена роля. Неговите задължения не се изчерпват с изпълнението на дадения му мандат, а произтичат и от традициите на вековната професия. Адвокатът трябва да служи както на интересите на правосъдието, така и на законните интереси и права на физическите и юридическите лица, които са му поверени да отстоява и защитава.“

                                                                                  

Изготвил: Мария – Екатерина Иванова,

Юридически сътрудник в KGK Consulting