Наредбата „бонус-малус“- оптимистични цели обречени от противоречиви действия

На 06.11.2018г. Комисията по Финансов Надзор (КФН) прие на първо четене проект на Наредба за единните изисквания за коригирането на застрахователната премия, в зависимост от поведението на водача на моторното превозно средство, покрито от застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по чл. 490, ал. 5 от Кодекса за застраховането (система „бонус-малус“). Въпросният проект е базиран на три основни цели. Първата цел е създаването на механизъм, който да доведе до по-справедливо разпределение на застрахователната премия между лицата, които сключват застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Втората цел е да се осигури финансовата стабилност на системата и да не се застрашава платежоспособността на застрахователния пазар. Третата и най-важна цел е ограничаването на пътнотранспортните произшествия и особено на тежките, които водят до загуба на човешки живот или трайно инвалидизиране. Настоящата статия предоставя редица причини, показващи неспособността на проекта да постигне гореизброените цели.

Застраховката гражданска отговорност бива два вида- договорна и задължителна. В случая с МПС-та тя е задължителна. Целта и е да покрие опасността от възникване на задължение за обезщетение в тежест на застрахования при непозволено увреждане.

Чрез въвеждането на „бонус-малус“ системата се целят някои съществени промени в правилата регулиращи гражданската отговорност за МПС-та. Новият проект предвижда наказания (малус) за шофьори, предизвикали ПТП и поощряване (бонус) за шофьори, който в определен период след въвеждането на системата нямат участие в ПТП. Първото противоречие, което изниква в тази връзка, е че в случай на наказания, гражданската отговорност може да поскъпне до четири пъти от първоначалната си цена, а същевременно поощряването може да достигне само до 25% намаление от цената на гражданската отговорност, при това след определен период от време (7 години).  Друг парадокс, е че глобите ще засягат самите МПС-та, правейки ги самостоятелни субекти, които ще бъдат наказвани. Тези наказания ще бъдат част от колата за целия и период на експлоатация, дори когато собственикът и се смени.

Втората цел на проекта, а именно осигуряването на финансова стабилност на системата и защитата на платежоспособността на застрахователния пазар, поражда не по-малко въпроси. Противоречието идва от статистика за 2017г, според която общата стойност на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди при ПТП възлиза на 192,88 мил. лева. Същевременно набраните средства от граждански отговорности за същата година възлизат на 616 мил. лева. На базата на тези данни възниква въпросът за каква нужда от подсигуряване може да става въпрос, при положение, че разходите на тези компании се равнят на по-малко от една трета от оборота им?

Последната, а и основна цел на „бонус-малус“ системата е да намали броя на ПТП-та в страната. Парадоксът тук е, как мерките предприети в проекта, а именно малусът възникващ при причинено ПТП, изразяващ се в поскъпване на гражданската отговорност, непропорционалният бонус, започването на чисто за всички шофьори при въвеждане на системата, натоварването на МПС-то с наказание биха допринесли за спад на броя на ПТП-та на територията на България? Голяма част от шофьорите обаче не биха били притеснени от едно евентуално увеличение на гражданската им отговорност (ако имат такава), най-малкото, защото не би ги притеснило финансово. Ударът би бил основно върху неплатежоспособните хора в България, за които и сегашната цена на застраховката „Гражданска отговорност“ е висока и които реално живеят с месечни средства по-малки от колкото може да достигне цената на застраховката. Също така основна роля за намаляването на ПТП-тата има не цената на гражданската отговорност, но и други фактори, които може би са по-приоритетни от промените свързани с „Гражданска отговорност“.

В заключение нашият екип споделя своя скептицизъм относно ефикасността на ново-представения проект на КФН. Смятаме, че предприетите мерки могат да бъдат формулирани по по-ефективен начин, който да доведе до постигането на целите предхождащи наредбата и без да бъде в ущърб на гражданите на Република България.

 

Изготвил: Младен Въчков,

Юридически сътрудник в KGK Consulting