Видеонаблюдението и GDPR – баланс между сигурността и неприкосновеността

От обществени места до частни обекти и жилищни сгради, наличието на камери за наблюдение има за цел да възпре престъпления и да гарантира безопасността. Въпреки това, с все по-честото видеонаблюдение, на преден план излизат опасенията относно неприкосновеността на личния живот и защитата на личните данни.

Най-широко използваното основание за обработване на лични данни чрез видеонаблюдение е т. нар. „легитимен интерес“ на администратора. В случаите, когато се приема, че видеонаблюдението е необходимо за защита на законните интереси на администратора (най-често защита на имущество), това се допуска единствено ако интересите и основните права на заснеманите нямат предимство. Позоваването на легитимния интерес обаче не е достатъчно – задължително е постигането на баланс между тези интереси винаги и това следва да бъде обективирано в съответен документ за всеки конкретен случай на обработване.

Например, управител на ресторант взима решение да постави видеокамери в тоалетните помещения, за да контролира чистотата и хигиената. В случая, очевидно правата на субектите на данни имат превес и ще бъде недопустимо да се инсталират видеокамери вътре.

Избягва се искането на съгласие от заснеманите, тъй като същността на наблюдението предполага обхващането на неопределен брой хора и администраторът на данни трудно би бил в състояние да докаже, че субектът на данни предварително е дал своето съгласие.

Наред с проблемите относно основанието на обработването, в практиката изникват и проблеми, свързани с информираността на субектите на данни. Този проблем често бива подценяван и пренебрегван, но Комисията за защита на личните данни не пропуска да обърне внимание на този момент, когато разглежда сигнали и жалби.

С оглед на обема на информация, която трябва да бъде предоставена на субекта на данни, администраторите могат да прилагат многопластов подход, чрез който да гарантират прозрачност. При видеонаблюдението, най-важната информация следва да бъде показана на предупредителния знак (първо ниво), докато допълнителни задължителни данни могат да бъдат предоставени по друг начин (второ ниво).

Грешно е разбирането, че единствено изображение, сигнализиращо извършваното видеонаблюдение е достатъчно. Според указанията на европейските органи, информацията от предупредителния знак трябва да показва най-важното като целта на обработването, самоличността на администратора и наличието на права на заснеманите. Освен това, трябва и да препраща към по-подробната информация от второ ниво и да посочва къде да бъде намерена. Подробната информация най-често се намира във вътрешните политики на администратора във връзка с видеонаблюдението.

Казусите, свързани с видеонаблюдение могат да бъдат най-разнообразни и изложеното по никакъв начин не е изчерпателно. Екипът на KGK има дългогодишен опит в сферата, свързана с защита на лични данни и е готов да Ви съдейства при нужда от консултация по материята, както и при изготвянето на необходимата документация. Казусите, свързани с видеонаблюдение могат да бъдат най-разнообразни и изложеното по никакъв начин не е изчерпателно.