Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) се прилага за държави, които са се присъединили към Конвенцията, както и за всеки договор за автомобилен превоз на стоки с превозни средства срещу заплащане, когато мястото на приемане на стоката и предвиденото място за доставянето й се намират в две различни държави.
CMR съдържа правила за отговорността на транспортните оператори, обезщетенията за загуби или повреди на стоките и други важни аспекти.
Конвенцията не се прилага единствено при следните случаи:
• превозите, извършвани в обсега на международните пощенски конвенции;
• превоза на тленни останки;
• превоза на вещи при промяна на местожителството.
Въпреки това, има възможност при автомобилни превози на стоки да се сключват специални споразумения между страните при превози през граници или за разрешаване използването на придружаващи стоките документи при превози, ограничени само до териториите на техните държави.
България се присъединява към Конвенцията през 1977 г.
Правната уредба на международната товарителница е уредена в CMR.
Според чл. 4 от CMR, договорът за превоз се установява с товарителница. Товарителницата се състои от седем части и се изготвя в три оригинални екземпляра, подписани от изпращача и от превозвача. Тези подписи могат да бъдат отпечатани или заменени с печатите на изпращача и превозвача, ако това се разрешава от законодателството на страната, в която се изготвя товарителницата. Първият екземпляр се предава на изпращача, вторият придружава стоката, а третият се задържа от превозвача. Частите на товарителницата се издават в различни цветове.
Наличието на товарителница и правилното й попълване са от съществено значение при спор за отговорността на превозвача, тъй като в нея се вписват съществените условия по превозния договор.
Някои от задължителните реквизити, които товарителницата трябва да съдържа са: мястото и датата на съставянето, името и адреса на изпращача, превозвача и получателя, мястото и датата на приемането на стоката за превоз и мястото за доставянето й, вида на стоката и начина на опаковане, броят на колетите, брутното тегло на стоката, разноските, свързани с превоза и др.
Също така, товарителницата служи като доказателство за доставката на товара в крайната дестинация.
Съгласно чл. 17 от CMR превозвачът отговаря за:
• цялостната или частична липса на стоката – без представяне на доказателства за липсата, стоката може да се счита за изгубена, когато не е доставена до тридесет дни след изтичане на уговорения срок, или, ако такъв срок не е бил уговорен, в срок шестдесет дни от деня на приемането й за превоз от превозвача;
• повреда на стоката.
Отговорността в тези два случая е от момента на приемането на стоката за превоз до този на доставянето й.
• забава при доставянето на стоката – когато стоката не е била доставена в уговорения срок, или ако срок не е бил уговорен, когато действителното времетраене на превоза надвишава времето, за което превозът би бил извършен нормално с оглед на обстоятелствата.
Възможно е и щетите да са произлезли в резултат от няколко фактора, в който случай отговорността на превозвача се ангажира само доколкото факторите, за които той отговаря, са допринесли за настъпването на щетата.
Конвенцията предвижда и отговорност за изпращача за всички разноски и щети, които би понесъл превозвачът, като отговорността е свързана най-вече с неточност или недостатъчност на информацията в товарителницата.
Изпращачът отговаря пред превозвача и за всички щети, които биха възникнали от липсата, недостатъчността или нередовността на всички документи и сведения, които е необходимо да предостави на превозвача с оглед извършването на митническите и други формалности.
Превозвачът може да се освободи от отговорност, когато докаже, че липсата, повредата или забавата се дължат на грешки на правоимащия, на нареждане на последния, което не е резултат на грешка на превозвача, на присъщ недостатък на стоката или на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне, и последиците, които не е могъл да преодолее. В Конвенцията са изброени и особени обстоятелства, наличието на които може да го освободи от отговорност за липса или повреда на стоките. Тези обстоятелства са свързани с използваните средства за превоз, начина на опаковане или естеството на превозваните стоки.
При явни липси и повреди, получателят следва да посочи недостатъците при получаване на стоката, а при скрити – в срок от седем дни, считано от констатирането им, като възражението трябва да бъде предявено писмено. Ако получателят не предприеме никакви действия се счита, че е приел стоката, както е описано в товарителницата.
При възникнал спор, произтичащ от превозите, подчинени на Конвенцията, ищецът може да сезира, освен съдилищата на договарящите (се) държави, и тези на държавата на територията, на която се намира:
• местожителството на ответника, главното му седалище или клона, или агенцията, чрез която е бил сключен превозният договор, или
• мястото, където стоката е била приета за превоз или мястото, предвидено за доставянето й.
Ищецът може да сезира само тези съдилища.
В случай че страните желаят спорът да бъде разрешен от арбитражен съд, то задължително следва да се посочи, че ще се прилагат правилата на Конвенцията.
Исковете, свързани с превози, подчинени на Конвенцията, се погасяват с изтичването на едногодишен давностен срок. Срокът тече, както следва:
• в случай на частична липса, повреда или забава – от деня, в който стоката е била доставена,
• в случай на цялостна липса – от тридесетия ден след изтичане на уговорения срок, а ако не е уговорен такъв – от шестдесетия ден от деня на приемането на стоката от превозвача,
• във всички останали случаи – от изтичането на тримесечен срок от датата на сключване на превозния договор.
В случай на измама или грешка, давността е три години.
При превоз, осъществен от последователни превозвачи, търсенето на отговорност за липса, повреда или закъснение може да бъде търсено само срещу първия или последния превозвач.
Искът може да бъде насочен и срещу превозвача, изпълняващ тази част от превоза, по време на която е възникнала липсата, повредата или закъснението. Искът може да бъде едновременно насочен и срещу няколко от тези превозвачи.
Превозът на стоки между две различни държави е сложен процес, който изисква внимание и спазване на международните правни норми.
KGK Law Firm предоставя на своите клиенти юридически консултации и пълно правно обслужване по въпроси от сферата на международния транспорт и търговското право, както и представителство пред съда.
За да осигурим най-добрите изживявания, ние използваме технологии като "бисквитки" за съхраняване и/или достъп до информация за устройството. Съгласието Ви с "бисквитките"ще ни позволи да обработваме данни като поведение при използването на сайта или уникални идентификатори на този сайт. Несъгласието или оттеглянето на съгласието може да повлияе неблагоприятно на определени характеристики и функции.
Общи условия