ДОСТЪП ДО ПАЗАРА НА ТРУДА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НА ЧУЖДЕНЦИ – ГРАЖДАНИ НА ТРЕТИ СТРАНИ И ГРАЖДАНИ НА ЕС

В последните няколко месеца все повече клиенти на KGK Law Firm, както дружества – работодатели, така и физически лица, се обръщат към нас с въпроси, касаещи пребиваването в Република България на граждани на ЕС и на чужденци – граждани на трети страни. С оглед на това, в следващите няколко абзаца сме разгледали някои от възможностите, които законът предоставя за осъществяване на съответните цели на законно пребиваване в страната.

Законно е пребиваването, което се осъществява на правно основание. Правните основания, които българското законодателство разпознава са следните: виза, международни или договори на ЕС за безвизов режим, актове на правото на ЕС (напр. Директива 2004/38/ЕО) и разрешение на службите за административен контрол на чужденците – Дирекция „Миграция“ и служби „Миграция“ на МВР.

Допуска се пребиваване на чужденци и без да са налице всички изисквания на закона – виза или разрешение за влизане и пребиваване, редовни документи и т.н. Държавата дава убежище на чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи, като условията за даването му се уреждат със специален закон.

Достъп до пазара на труда на граждани на трети страни.

Постъпването на чужденец на работа при български работодател е възможно единствено след като лицето получи разрешение за работа от Дирекция „Миграция“. След измененията през 2021 г. право да подаде документите за издаване на разрешение за работа вече има и чужденецът, когато същият има разрешено пребиваване на друго основание. Работодателите трябва да отчитат, че чужденецът може да получи разрешение за работа при спазване на следните ограничения:

• могат да се заемат само такива длъжности, за които по закон не се изисква българско гражданство;

• да се отчитат състоянието, развитието и обществените интереси на националния пазар на труда;

• общият брой на работещите за местния работодател чужденци през последните 12 месеца не може да надвишава 20 сто от средносписъчната численост на наетите по трудово правоотношение, а за малките и средни предприятия по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за малките и средните предприятия – 35 на сто;

Не се изисква разрешение за работа на следните чужденци:

• които имат разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в страната;

• на които е предоставено право на убежище;

• които имат статут на бежанец или хуманитарен статут;

• за които правото на работа в страната е предвидено в международен договор, по който България е страна;

• чужденци – членове на семейство на български граждани или на граждани на държава от Европейския съюз, на страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или на Швейцария;

• членове на семейство на чужденец с разрешение за дългосрочно пребиваване;

• морски лица, посочени в чл. 88 от Кодекса на търговското корабоплаване.

Министърът на труда и социалната политика е оправомощен да разрешава издаването на разрешения за работа и в отделни случаи извън посочените при доказана целесъобразност.

Няколко са най-масовите процедури за получаване на разрешение за достъп до пазара на труда, в зависимост от срока, за който лицето желае да получи достъп и съответната квалификация, която притежава:

• Регистрация на сезонна заетост до 90 дни на работници-граждани на трети страни – За сезонна работа до 90 дни без прекъсване в рамките на всеки период от 12 месеца се извършва регистрация в Агенция по заетостта въз основа на подадена от работодателя декларация и при спазване изискването на чл. 24л от Закона за чужденците в Република България.

• „Разрешение за сезонен работник” – Разрешението се издава на граждани на трети държави, които кандидатстват за разрешение за пребиваване с цел сезонна работа от 90 дни до 9 месеца в рамките на всеки период от 12 месеца.

• „Единно разрешение за пребиваване и работа” – ЕРПР се издава за срок от три години, а когато срокът на трудовия договор е по-кратък от три години, разрешението се издава за срока на продължителността на договора.

• „Синя карта на ЕС“ – За да кандидатстват за синя карта на ЕС, чужденецът трябва да има завършено висше образование, получено въз основа на най-малко тригодишен курс на обучение, да получи разрешение за упражняване на висококвалифицирана трудова заетост и виза за дългосрочно пребиваване. Този тип разрешение се издава за срок до 5 години, но не по-кратък от 24 месеца.

Общото между всички тези процедури е, че на първо място условията на труд и заплащане не трябва да са по-неблагоприятни от условията за българските граждани за съответната категория труд. Във всеки един от посочените случаи следва да бъде доказано, че служителят има подсигурено жилище. Работодателят е задължен да покрие за своя сметка транспортните разходи от мястото на произход на служителя до работното му място в Република България и обратно, както и разходите за задължителните здравни застраховки и осигуряване на работника. Това не важи единствено за разрешение тип „Синя карта на ЕС“, при което е позволено отклонение и страните следва да уговорят в договора за чия сметка ще бъдат тези разходи.

Достъп до пазара на труда на граждани на Европейския съюз.

Ако сте работодател, който иска да назначи лице, което не е гражданин на Република България, но е член на ЕС, или ако съответно сте лице, гражданин на ЕС, което иска да встъпи в трудово правоотношение с български работодател, ключовите моменти, с които следва да сте запознати, са следните:

На първо място пред компетентните органи следва да бъде доказано, че съответния гражданин на ЕС има къде да отседне на територията на страната – необходим е адрес на пребиваване в България.

Също така, служителят – гражданин на ЕС следва да се сдобие със служебен номер на чужденец от Националната агенция по приходите. Работодателят също може да заяви необходимият идентификационен номер, но това е възможно само с изрично пълномощно. В случай, че лицето има личен номер на чужденец (ЛНЧ) той се използва пред НАП, а Служебния номер се заличава.

Задължително е също така в срок от три месеца от влизането си в България служителят да подаде молба до дирекция „Миграция“ или областните дирекции на МВР за издаване на Удостоверение за дългосрочно пребиваване за срок до 5 години.

Всяка от изброените по-горе процедури обаче има и своите специфики и конкретни изисквания за успешно финализиране. В случай че имате интерес да инициирате някоя от тях, екипът на KGK Law Firm може да ви запознае с подробностите по всяка една процедура и да съдейства във всеки един етап от нея.

Lawyer

ДОСТЪП ДО ПАЗАРА НА ТРУДА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НА ЧУЖДЕНЦИ – ГРАЖДАНИ НА ТРЕТИ СТРАНИ И ГРАЖДАНИ НА ЕС

dev

Достъп до пазара на труда на граждани на трети страни.

Достъп до пазара на труда на граждани на Европейския съюз.

Свързани статии

Промени в Закона за търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ

Нова безвъзмездна помощ от държавата за туристическия бранш – 4% от оборота