България между Четвъртата и Петата директиви за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма

България между Четвъртата и Петата директиви за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма

(The 5^th Anti Money Laundering Directive)

Още от 2015г. насам, с публикуването на Четвъртата директива на ЕС, на фокус бе поставен проблемът с прането на пари и финансирането на тероризъм с тях.  През 2018г. в Правителството на България се опита да отрази тези промени чрез транспонирането на въпросната директива, като прие изцяло нов Закон за мерките срещу изпиране на пари (ЗМИП). Изключително бързото развитие в материята доведе до следващата стъпка – Пета директива за пране на пари от 30 май 2018г., която въвежда нови моменти и по-строг контрол на паричните средства, циркулиращи във финансовата система на Съюза. Нека обърнем внимание с какво Петата директива надгражда четвъртата и как това ще се отрази, евентуално, в нашето законодателство, в бизнес средите и в ежедневието на гражданите.

След анализ на Директивата, в нея ясно могат да се откроят като най-важни няколко основни цели, които трябва да се постигнат с краткосрочни действия, сред които са Откриването и набелязването на факторите, водещи до все по-честите случаи на пране на пари в банки на ЕС, за да могат да се предприемат адекватни действия за предотвратяването им в бъдеще; Откриването на добри практики за предотвратяване на финансирането на тероризма; Сближаването и подобряването на надзора и обмена на информация и най-добри практики в борбата срещу прането на пари на международно и наддържавно ниво от компетентните органи; Изграждането на по-ефективна мрежа за сътрудничесво между надзорните органи и други.

Но какви са инструментите и начините, по които тези цели трябва да бъдат постигнати?

На първо място можем да посочим, че в Директива № 5 на ЕС обръща голямо внимание на разширяването на достъпа до информация относно действителни собственици, както и на повишаване на прозрачността във връзка със собствеността на дружества. Премахва се и необходимостта от доказването на законен интерес при искане за достъп до информация, чрез което много по-силно се гарантира правото на гражданите и бизнеса на достъп до информацията за действителните собственици на фирми.

Във връзка с това Европейската Комисия е натоварена със задачата да направи регистрите на действителните собственици на фирмите публични. Освен това всички национални регистри трябва да бъдат свързани до 10 март 2021 г.

По-различно е положението при доверителната собственост и сходните правни образувания (т. нар. тръстове), които вече също са длъжни да разполагат с точна и актуална информация за действителните си собственици, което е голяма стъпка напред спрямо досегашната регулация, но данни за техните действителните собственици ще бъдат предоставяни само на лица, които първо трябва да докажат законен интерес за изискването на тези данни.

Нещо, което в голяма степен ще се отрази в ежедневието на физическите лица, е още по-силното ограничаване на анонимността на предплатените карти, когато се използват онлайн. Такива ще са допутими само в два случая: когато предплатена карта се използва в търговски обект и стойността й е под 150 евро или при онлайн плащания, но само на стойност до 50 евро.

Освен това информацията за сметките в национални банки и сейфове в обществен трезор ще се вписва в регистър, до който достъп ще имат националните органи. Премахват се и анонимните банкови сметки, спестовни сметки и банкови сейфове. Информация, свързана със собственици на подобни активи, ще бъде достъпна както за националните звена за финансово разузнаване, така и за други компетентни органи и на национално, и на международно ниво.

Друг важен момент е разширяването обхвата на кръга на задължените лица, които трябва да прилагат новите мерки за превенция на изпирането на пари, който вече включва търговци с произведения на изкуството, когато стойността на сделката възлиза на 10 000 евро или повече, както и брокери на недвижими имоти при отдаване под наем на имоти по отношение на сделки, при които месечният наем възлиза на 10 000 евро или повече. В обхвата на новите правила се включват и всички лица, които предоставят под каквато и да е форма услуги по данъчно консултиране като тяхна основна стопанска или професионална дейност.

Нещо, което досега не бе регулирано в Директива № 4, но заема централно място в Петата, е контролът върху платформите за търговия с виртуални валути и доставчици на виртуални портфейли. Това дава шанс на съюза да намали възможността на терористичните групи да прехвърлят парични средства във финансовата система на ЕС, използвайки мрежи за виртуални валути, които предлагат по-висока степен на анонимност.

Обръща се и много повече внимание върху работата с високорискови трети държави (напр. Афганистан, Иран, Сирия, т.н., в списъка намират място общо 23 държави). Има повече и по-високи критерии в сравнение с четвъртата директива, на които една държава трябва да отговаря, за да сключва финансови сделки с ЕС. В случаи на бизнес операции оценката на риска от задължените субекти трябва да съответства на новите разпоредби и минимални стандарти от петата директива. Самите държави членки могат да въведат допълнителни мерки по тяхно желание. Те имат и задължение за докладване на финансови операции с високорискови трети държави, а в някои случаи и трябва да ограничат деловите си взаимоотношения или сделките с лица от такива държави.

Петата директива е реалност и следва да се прилага изцяло от началото на 2020 година, независимо дали България ще успее да се справи с нейното транспониране. Най-вероятно тенденцията бизнесът да е проводник на европейските регулации и сам да се справя с тях ще се запази, а за държавният регулатор в лицето на ДАНС ще остане “задължението“ да съблюдава спазването на закона.

При въпроси относно как темата може да окаже влияние върху Вашия бизнес, можете да се свържете с нас!