Как да обезпечите вземането си преди съдебно решение

Да спечелите съдебно дело невинаги е достатъчно. Ако междувременно длъжникът е продал, прехвърлил или укрил имуществото си, присъденото вземане може да остане само на хартия. Именно тук се намесва обезпечителното производство.

Защо е важно да се действа навреме?

Един от най-сериозните рискове при събирането на вземания е към момента на принудителното изпълнение длъжникът вече да не разполага с имущество, от което задължението да бъде погасено. Причината може да е натрупване на задължения през годините, но понякога става дума и за целенасочени действия – продажба, прехвърляне или укриване на активи с цел да се избегне плащането.

Законът предвижда различни начини за защита срещу подобни недобросъвестни действия. Те обаче често изискват нови съдебни производства, допълнителни разходи и време, а резултатът невинаги е достатъчно ефективен.

Затова в много случаи е разумно още преди завеждането на делото или едновременно с него да се предприемат действия, които да ограничат възможността на длъжника да се разпорежда с имуществото си. Това се прави чрез т.нар. обезпечително производство.

Какво представлява обезпечителното производство?

Обезпечението не решава спора по същество и не означава, че ищецът вече е спечелил делото. Неговата цел е да запази имущество, върху което по-късно може да бъде насочено принудително изпълнение, ако искът бъде уважен.

Производството може да започне в различни моменти:

преди искът да бъде заведен – като обезпечение на бъдещ иск;
едновременно със завеждането на иска;
след завеждането му, докато съдебното дело все още е висящо.

Тази възможност съществува и когато спорът трябва да бъде разгледан от арбитраж по силата на арбитражно споразумение между страните.

Къде се подава молбата за обезпечение на бъдещ иск?

Когато искът все още не е заведен, молбата за обезпечение може да бъде подадена пред съда по постоянния адрес или седалището на бъдещия ищец, както и по местонахождението на имота, който ще служи като обезпечение.

Това е важно улеснение. То прави изключение от общото правило, според което искът обичайно се предявява по постоянния адрес или седалището на ответника. Целта на това изключение е да даде възможност на ищеца да се снабди с обезпечителната заповед в по-кратки срокове на удобно за него място, преди да се премине към разглеждане на спора по същество.

Какво трябва да съдържа искането?

В искането за допускане на обезпечение, ищецът описва фактите, от които произтича претенцията му, както и причините, които налагат допускането на обезпечение (наличието на обезпечителна нужда, при което без допускане на обезпечение, ищецът не би могъл да реализира правата си). Към молбата се прилагат и писмени доказателства, които подкрепят както основателността на претенцията, така и наличието на обезпечителна нужда (например обяви за продажба на имущество, които длъжникът е публикувал).

Към молба за допускане на обезпечение на бъдещ иск се представя и документ за платена държавна такса в размер на 20,45 евро.

Колко бързо се произнася съдът?

Съдът разглежда искането в деня, в който то е постъпило, и се произнася с определение. Ако прецени, че претенцията е подкрепена с убедителни писмени доказателства и действително съществува обезпечителна нужда, съдът допуска исканата мярка.

Когато се обезпечава бъдещ иск, съдът определя и срок, в който искът трябва да бъде предявен пред компетентния съд. Този срок не може да бъде по-дълъг от един месец.

Тук има важна особеност. Ако съдът се е произнесъл още в деня на подаване на молбата, срокът започва да тече от същия ден – независимо кога ищецът е разбрал за определението или е получил обезпечителната заповед. Ако съдът се произнесе по-късно, срокът започва да тече от връчването на определението.

Ако искът не бъде предявен навреме или пред съда не бъдат представени доказателства за това, обезпечителната заповед се обезсилва.

Обезпечение по вече заведено дело

Когато делото вече е образувано, искането за обезпечение се подава пред съда, който го разглежда. И в този случай съдът преценява дали искът изглежда вероятно основателен според представените доказателства и дали съществува реална нужда от обезпечение.

Кога съдът може да поиска гаранция от ищеца?

Ако доказателствата не са достатъчно убедителни, съдът може все пак да допусне обезпечението, но срещу предоставяне на гаранция от ищеца.

Гаранцията има защитна функция за длъжника. Тя служи за покриване на евентуални вреди, които той може да претърпи от наложената мярка, ако впоследствие искът се окаже неоснователен. Обичайно размерът ѝ е около 10% от цената на иска. Сумата се внася по сметка на съда и при уважаване на претенцията се връща на ищеца.

Какви обезпечителни мерки могат да бъдат наложени?

Видът на мярката зависи от имуществото, което ще служи като обезпечение. Сред най-често използваните възможности са:

запор върху движимо имущество;
запор върху вземане на длъжника към трето лице;
запор върху банкови сметки;
възбрана върху недвижим имот.

Запорите се налагат от съдебен изпълнител по искане на молителя, а възбраната се вписва в съответната служба по вписванията.

Ако първоначално допуснатото обезпечение се окаже недостатъчно, ищецът може да поиска допълването му – например чрез запор на още едно вземане или възбрана върху друг недвижим имот.

Кога съдът уведомява длъжника?

Ако съдът откаже обезпечението, ищецът може да обжалва отказа пред по-горестоящия съд.

Самото искане, определението на съда, жалбите и последващите актове не се връчват предварително на длъжника. Причината е проста: производството разчита на бързина и изненада. Ако длъжникът бъде предупреден, той може да се разпореди с имуществото си още преди мярката да бъде наложена.

При допуснато обезпечение длъжникът разбира за него едва след налагането му – чрез съобщение от съдебния изпълнител за запора или от службата по вписванията за възбраната.

Как може да се защити длъжникът?

След като бъде уведомен, длъжникът има право да обжалва определението, с което е допуснато обезпечението. Подаването на жалба обаче не спира действието на вече наложената мярка.

Той може да поиска и замяна на една обезпечителна мярка с друга – например запорът върху банкови сметки да бъде заменен с възбрана върху недвижим имот.

Когато се обезпечава иск, който може да бъде оценен в пари, длъжникът може и без съгласието на другата страна да замени допуснатото обезпечение със залог в пари или ценни книжа.

Разбира се, основната защита остава тази по самото дело. Ако искът бъде отхвърлен, обезпечителната мярка подлежи на отмяна.

Защо обезпечението често е решаващо?

Добре подготвеното обезпечително производство може да бъде от съществено значение за реалното събиране на вземането. То запазва възможността след спечелване на делото кредиторът да насочи принудително изпълнение към конкретно имущество.

Наложената мярка може да има и друг практически ефект – да мотивира длъжника да погаси задължението си доброволно и спорът да приключи извънсъдебно.

Процедурата обаче е свързана с кратки срокове и редица особености. Пропускът на срок или неправилно формулирано искане може да има неблагоприятни последици за защитата на правата на страната.

Как може да помогне екипът на KGK?

Екипът на KGK Law Firm разполага с опит в защитата и на двете страни в рамките на обезпечителното производство. Адвокатите ни могат да съдействат както при обезпечаване на бъдещ или вече предявен иск, така и при защита срещу наложени обезпечителни мерки.

При нужда от съдействие можете да се свържете с нас.