Дела-шамари (SLAPP): новите правила за защита в ГПК

Преглед на новата правна уредба в Гражданския процесуален кодекс (обн. ДВ, бр. 92 от 2026 г.)

Представете си, че журналист публикува разследване по важна обществена тема, а малко след това срещу него е заведен иск за огромно обезщетение. В продължение на години в публичното пространство и в съдебната зала се наблюдаваше тенденцията влиятелни публични фигури, икономически субекти или политици да завеждат граждански дела със значителни по размер искови претенции срещу разследващи журналисти, граждански активисти, независими медии и обикновени граждани. Именно с подобни ситуации са свързани т.нар. „дела-шамари“.

Промените в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), разгледани в тази статия, целят да предоставят по-ефективна защита на хората и организациите, които участват в обществения дебат. Какво представляват тези дела и какви възможности за защита предвижда новата уредба?

Какво представляват „делата-шамари“?

Терминът SLAPP идва от английското Strategic Lawsuits Against Public Participation – стратегически съдебни дела срещу публичното участие. В България те са известни като „дела-шамари“.

Обикновено става дума за искове срещу журналисти, медии, граждански организации, активисти или други лица, които поставят въпроси от обществен интерес. При подобни производства целта може да не е толкова защита на действително накърнено право, колкото сплашване, финансово изтощаване или възпиране на критични публикации и изявления.

До момента за противодействие на подобни дела българският процесуален закон разполагаше предимно с общата забрана за злоупотреба с процесуални права по чл. 3 от ГПК и класическия режим за възлагане на разноски по чл. 78 от ГПК. Този традиционен инструментариум обаче често принуждаваше ответника да преминава през дълги, скъпи и изтощителни съдебни битки на три инстанции само за да докаже неоснователността на претенцията.

С обнародвания в „Държавен вестник“, бр. 92 от 2026 г. Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс тази картина коренно се променя.

Защо се въвеждат нови правила?

Промените са свързани с Директива (ЕС) 2024/1069, която предвижда защита срещу явно неоснователни искове и съдебни производства, с които се злоупотребява във връзка с публичното участие.

Според разглеждания законодателен текст българският подход обхваща не само спорове с международен елемент, но и дела, в които и двете страни са в България. Така реформата се превърна в реален щит за вътрешната свобода на словото в България.

Основни понятия: „Публично участие“ и „Въпрос от обществен интерес“

За да се задейства специалният защитен режим, делото трябва да произтича от упражняване на т.нар. публично участие. Това включва изявления и дейности, свързани със свободата на изразяване и информация, научната и художествената свобода, както и правото на събрания и сдружаване. В обхвата попадат и подготвителни журналистически и изследователски действия.

Въпроси от обществен интерес могат да бъдат например разследвания за корупция, опазването на околната среда, общественото здраве и безопасност, нарушения на основни права или действия на публични личности.

Следователно защитата може да бъде приложима и към граждани и организации, които участват в обществена дискусия.

Ключови защитни средства по новата Глава 33б от ГПК

С въвеждането на новата Глава тридесет и трета „б“ в ГПК (чл. 388с – 388ч) се осигуряват конкретни процесуални средства за защита срещу злоупотребите:

Защитен механизъм	Как работи на практика?
1. Ранно отхвърляне на явно неоснователни искове	Ответникът може още с отговора на исковата молба да поиска от съда да прекрати делото и да отхвърли иска като явно неоснователен. Съдът е длъжен да разгледа искането в кратки срокове, преди провеждането на продължителни производства по същество.
2. Обезпечение за разноските (чл. 394а ГПК)	Съдът може да задължи ищеца да внесе парична гаранция за покриване на бъдещите съдебни и адвокатски разноски на ответника. Това гарантира, че ако ищецът загуби, ответникът няма да остане с празни ръце след скъпа защита.
3. Ограничаване на предварителния запор и възбрани	Класически похват при делата-шамари бе блокирането на сметките на медията или активиста чрез обезпечение на иска преди делото да е решено. Новата уредба поставя строги бариери пред допускането на обезпечителни мерки, когато липсват категорични писмени доказателства.
4. Подкрепа от НПО и професионални съюзи	Организации за защита на правата на човека, медийни сдружения и синдикати вече могат да встъпват в процеса със становища и доказателства в подкрепа на ответника, без да поемат риска от финансови тежести.

Как съдът преценява дали едно дело е „шамар“?

Не всеки иск срещу журналист или активист е злоупотреба. Всеки има право да защити доброто си име и законните си интереси по съдебен ред. Затова съдът трябва да прецени не само предмета на спора, но и обстоятелствата около неговото завеждане.

Сред признаците, на които може да се обърне внимание, са:

неравнопоставеност на силите между страните;
необоснованост, непропорционалност или прекомерност на иска или на част от него, включително на цената на иска, спрямо твърдяното засягане на правата и законните интереси на ищеца;
множество производства или координирани правни действия, започнати от ищеца или от свързани страни във връзка със сходни въпроси или основани на едни и същи факти, включително с трансграничен елемент;
сплашване, тормоз или заплахи от страна на ищеца или неговите представители преди или по време на производството, включително чрез медийни публикации, икономически или политически натиск, както и сходно поведение на ищеца по други дела;
злоупотреба с процесуални права от ищеца, включително забавяне на производството, избор на съд, прекратяване на производствата на по-късен етап, с цел създаване на затруднения за процесуалната защита на ответника или извършването на допълнителни разноски;
умишлено насочване на иска срещу физически лица вместо срещу юридическото лице, отговорно за посочените в исковата молба действия или изявления;
действия по накърняване на доброто име или разкриване на подробности от личния живот на ответника;
други действия на ищеца, насочени срещу упражняването на правото на свобода на изразяване на мнение и свобода на информация по въпроси от обществен интерес, на свобода на изкуствата и науките или на свобода на събранията и сдруженията по въпроси от обществен интерес.

Всички тези обстоятелства се установяват въз основа на събраните по делото доказателства, като съдът може да събира и проверява доказателства относно тях по своя инициатива.

Какво се случва, ако делото е заведено в чужбина?

Честа практика на международни корпорации или чуждестранни субекти е воденето на агресивни дела в страни извън ЕС с цел последващо изпълнение срещу български граждани. С измененията в Кодекса на международното частно право (КМЧП) българските съдилища получават изрично основание да отказват признаване и допускане на изпълнение на съдебни решения от трети държави, ако те са квалифицирани като дела-шамари. Нещо повече – засегнатото българско лице има право да предяви иск пред родния съд за обезщетяване на всички вреди и разноски, понесени в чужбина.

Предвидени ли са и други мерки?

За да се гарантира практическото действие на закона, бяха приети съпътстващи гаранции в Закона за адвокатурата и Закона за съдебната власт:

Безплатна правна помощ: Осигурява се достъп до специализирана правна помощ за уязвими физически лица – журналисти на свободна практика и местни активисти;
Публичност на решенията: Влезлите в сила актове, с които се установява дело-шамар, подлежат на специално публично оповестяване в Единния портал за електронно правосъдие;
Статистически мониторинг: Висшият съдебен съвет е задължен да събира и публикува ежегодна обобщена статистика за броя и развитието на SLAPP производствата в страната.

Какво означават промените на практика?

Основната цел на новите правила е злоупотребата със съдебен процес да бъде разпозната и ограничена възможно най-рано. Така журналисти, активисти и граждани няма да бъдат принудени във всеки случай да водят дълги дела единствено за да докажат, че претенцията срещу тях е явно неоснователна.

Същевременно правото на всеки добросъвестен ищец да потърси съдебна защита остава важно. Балансът е между това право и необходимостта съдът да не се използва като инструмент за сплашване и заглушаване на обществено значими позиции.

Как KGK Law Firm може да Ви съдейства?

Новите промени в ГПК представляват значима промяна в реда, по който се разглеждат дела, свързани с дейността публичната дейност на ответника. Правото на защита и достъпът до съд остават гарантирани за всеки добросъвестен ищец, чиито чест и достойнство са реално накърнени. Същевременно с въведените промени се цели съдебната зала да не се превръща в инструмент за икономическа репресия и институционален натиск срещу критичния глас на обществото.

Екипът на KGK Law Firm може да Ви съдейства с правен анализ на конкретния случай, подготовка на процесуална стратегия и представителство в съдебното производство. Свържете се с нас за консултация.