ФОРСМАЖОР, COVID-19 И ИЗВЪНРЕДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ

Непреодолимата сила (форсмажор) е уредена в чл. 306 ТЗ. Това е външно и извънредно събитие, възникнало след сключване на даден договор, което по своята обективна природа не може да се предвиди и предотврати. То има за последица освобождаване на длъжника от отговорност и спиране на изпълнението на неговите задължения.

1. Дали пандемията от коронавирус и извънредното положение съответстват на понятието „непреодолима сила“?

За да се даде положителен отговор на този въпрос, пандемията от коронавирус, а така също и обявеното извънредно положение и актовете, приети по тяхно време от съответните органи и институции, вкл. заповедите на Министерството на здравеопазването, актовете на Световната здравна организация (СЗО) и др., следва да отговарят на характеристиките на непреодолимата сила:

• Непредвиденост – тоест договарящите се да не са могли и да не са били длъжни да предвидят събитието. Страните по договор, сключен преди глобалното разпространение на коронавирус, едва ли биха могли да предвидят последиците от заразата, вкл. обявяването на извънредно положение, включващо ограниченията, които се изменят с всеки изминал ден.
• Непредотвратимост  – страните не биха могли да предотвратят нито заразата, нито мерките, налагани по време на извънредното положение
• Извънреден характер – може да се счете, че подобна пандемия нито е сезонно, нито повтарящо се събитие по своята природа. Oще по-малко такова е извънредното положение, включващо ограничения, обхващащи правото на хората да се придвижват, социалните контакти, икономическата област.

2. Кога е възможно позоваването на непреодолима сила?

Позоваването на форсмажор е възможно, ако са изпълнени още четири условия.

Първо, договорът трябва да е сключен преди възникването на непреодолимата сила. Що се отнася до пандемията, тя бе обявена на 11 март от СЗО, а извънредното положение в Българя – от 13 март до 13 април 2020 г. Ако договорът има действие на територията на друга държава, би следвало релевантна да е датата на обявената епидемия в тях – напр. 20.01.2020 г. в Китай.

Второ, необходима причинна връзка, т.е. пандемията или извънредното положение да са причина за неизпълнението.

Трето, длъжникът не трябва вече да е бил в забава. В противен случай, той не би могъл да се позове на непреодолимата сила.

Четвърто, длъжникът, който не може да изпълни задължението си, трябва да уведоми писмено и в подходящ срок другата страна в какво се състои непреодолимата сила и възможните последици от нея. В случай на липса на такова уведомяване, се дължи обезщетение за настъпилите от това вреди.

За да се улесни доказването на форсмажор, търговец може да подаде молба до Българската търговско-промишлена палата за издаване на сертификат за форсмажор (https://www.bcci.bg/member-certificates-fm.html). Сертификатите за форсмажор, издадени от БТПП са международно признати и се приемат като доказателство от международните арбитражни институции

3. Кои са конкретните хипотези, които биха отговаряли на условията?

• Временна невъзможност за предоставяне на туристически услуги, вкл. организирани екскурзии, хотелиерство и др.
• Временна невъзможност за предоставяне на услуги, свързани със събиране на много хора на едно място – напр. провеждане на събития, услуги, провеждани във фитнес център, кино, музей и др.
• Временна невъзможност за доставки на стоки от засегнати държави, където заради пандемията са затворени границите, ограничени са превозите и т.н.

4. Какви са последиците от позоваването на форсмажор?

Тъй като длъжникът е поставен в невъзможност да изпълни задълженията си, той няма да отговаря за предвидените неустойки, лихви, отговорност за пропуснати ползи и претърпени вреди. Самите договорни отношения се поставят на пауза, докато пандемията бъде овладяна и/или извънредното положение бъде прекратено, след което длъжникът ще дължи основното изпълнение по договора. Ако измине твърде дълъг период от време до нормализиране на ситуацията и страните нямат интерес от изпълнението в един по-късен етап, или ако те вече нямат интерес от последващо изпълнение, те могат да прекратят договора.

5. А ако в договора има форсмажорна клауза?

Форсмажорните клаузи са по-важни в договорите с международен елемент, тъй като уредбата и последиците от едно такова събитие са различни в отделните държави. Затова те трябва да бъде конкретно анализирани за обхвата и последиците им.

Не е възможно да се изключи действието на чл. 306 ТЗ по договорен път. А ако в договора има изброяване на обстоятелствата, които ще се считат за форсмажорни, то е по-скоро примерно, и дори да не фигурира сегашната ситуация, тя би трябвало да се зачете като форсмажор, тъй като отговаря на условията по закона.

6. Може ли търговец да се позове на стопанска непоносимост по чл. 307 ТЗ?

Разликата с форсмажорните обстоятелства е, че при стопанската непоносимост изпълнението на договора е възможно, но е икономически нерентабилно. Друга разлика е, че позоваването на форсмажор позволява извънсъдебно да се спре временно изпълнението на договора или да се прекрати, докато стопанската непоносимост предвижда възможност за изменение или прекратяване на договора по съдебен ред. 

Самата пандемия не би могла да бъде определена като положение на стопанска непоносимост. Възможно е обаче при развитието на ситуацията, да възникнат неблагоприятни икономически условия, а дори и икономическа криза. При тях вече, би било възможно търговците да се позоват на стопанска непоносимост, стига да не са в забава.