Изменения в закона за чужденците в Република България

В отговор на динамично развиващото се европейско законодателство и необходимостта от пълноправното имплементиране на редица директиви на Европейския съюз, Законът за чужденците в Република България претърпя значителни изменениянаскоро, обнародвани в Държавен вестник, бр. 52 от 2025 г.

Тези промени имат за цел не само модернизация и хармонизация на националната нормативна уредба, но и въвеждат ключови облекчения, уточнения и нови възможности, които пряко засягат както чуждестранните граждани, така и техните работодатели. Засягат се и други свързани нормативни актове, като например Законът за трудовата миграция и трудовата мобилност, Законът за туризма, Законът за здравето и др.

Нововъведения при визите и пребиваването

В областта на визите и разрешенията за пребиваване са въведени няколко важни промени:

Разширяване на видовете визи:
- Добавена е виза с ограничена териториална валидност, съгласно Регламент (ЕО) № 810/2009. Това означава, че вече може да се издава виза, валидна за територията на една или няколко държави членки, но не за всички.
- Унифициране на виза „C“: Визата за краткосрочно пребиваване (тип „C“) вече е дефинирана като единна виза, валидна за цялата територия на държавите членки, което е пряко отражение на европейското законодателство.
- Издаване на визи на външните граници: Процедурата за издаване на визи на външните граници вече се извършва съгласно членове 35 и 36 от Регламент (ЕО) № 810/2009, заменяйки досегашната възможност за издаване на еднократни визи по изключение.
Нови основания за пребиваване:
- Разрешение за продължително пребиваване за дигитални номади: Въведено е изцяло ново основание за получаване на продължително пребиваване за дигитални номади, отразявайки модерните тенденции в работната среда.
- Прецизиране на „членове на семейството“: Измененията уточняват, че разрешение за продължително пребиваване могат да получат членове на семейството на чужденец с предоставено убежище или международна закрила. Понятия като „временна закрила“ или „хуманитарен статут“ вече не се споменават в този контекст.
- Специализанти: С въвеждането на нов член 24р. в Закона за чужденците в Република България се регламентира възможността за получаване на разрешение за продължително пребиваване до една година за чужденци, приети като специализанти в Република България, при условие че притежават виза по чл. 15, ал. 1.

По-строги изисквания за търговските представителства

За чуждестранните търговски дружества, желаещи да регистрират представителства, броят на представителите, които могат да получат разрешение за пребиваване, е намален от трима на до двама. Въвеждат се и нови финансови изисквания – дружеството трябва да е имало годишен оборот най-малко 100 000 лева за всяка от две последователни години преди регистрацията. Българската търговско-промишлена палата (БТПП) ще издава сертификат за тези обстоятелства, а при продължаване на пребиваването ще изисква доказателства за реална дейност и наличие на офис. Затяга се и контролът чрез задължително уведомяване на „Миграция“ от БТПП при промени.

Промени при сезонните работници

Имайки предвид, че над 50% от всички издадени разрешения за достъп до пазара на труда или декларирана заетост в България са в сферата на туризма, промените, касаещи сезонните работници, придобиват особено голямо значение. Въведена е нова ускорена процедура за чужденци, които вече са работили като сезонни работници на територията на Република България поне веднъж през последните 5 години. Тази мярка значително улеснява процеса за повтарящи се кадри, което е от критично значение за сектори като туризма и селското стопанство, разчитащи силно на този тип заетост. Освен това, с новите изменения работодателят вече ще носи отговорност и ще дължи обезщетение на чужденеца, в случай че заявлението за издаване на разрешение бъде отхвърлено по негова вина.

Облекчения и отговорност при ЕРПР

Съществена промяна настъпва в процедурата по издаване на Единно разрешение за пребиваване и работа (ЕРПР) след влизане в България с дългосрочна виза. Вече работодателят или упълномощено от него лице е задължен да се яви заедно с чужденеца в „Миграция“ в 14-дневен срок. Това прехвърля част от отговорността за първоначалната регистрация и на работодателя. Отпада изискването за медицинска застраховка, покриваща целия срок на пребиваване от самото начало – сега се изисква такава, валидна поне за три месеца, или до издаване на Единно разрешение за пребиваване и работа. Изрично е регламентирано и че прекратяването на трудовото правоотношение автоматично води до прекратяване на правото на пребиваване.

Важно е да се отбележи, че вече трудовият договор ще влиза в сила не от датата на издаване на документа за пребиваване на работника, а от датата на получаване, което е в полза за работодателя.

Ключови изменения в процедурата за „Синя карта на ЕС“ и последващи действия

Промените, транспониращи Директива (ЕС) 2021/1883, значително подобряват гъвкавостта за притежателите на „Синя карта на ЕС“. Срокът за подаване на заявление за виза е удължен от 20 на 30 дни, а при явяване след влизане в страната срокът става 14 дни, като работодателят вече е длъжен да се яви заедно с чужденеца. След първите 12 месеца на висококвалифицирана заетост, притежателите на Синя карта могат да сменят работодател или длъжност по облекчена процедура след становище от Агенцията по заетостта. Въвежда се и по-голяма мобилност между държави членки, позволявайки преместване в България след 6 месеца пребиваване в друга държава членка, както и краткосрочно пребиваване за служебна работа (до 90 дни) с валидна Синя карта от друга държава членка.

Събиране на семейство

Въвежда се изцяло нов член 33ф от ЗЧРБ, който подробно регламентира условията и процедурите за събиране на семейство. Чужденец с разрешено пребиваване в България поне от една година може да подаде заявление в дирекция „Миграция“. Към него се прилагат документи за члена на семейството. Заявлението се разглежда в срок до един месец след съгласуване с Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС). Положителното решение е основание за издаване на дългосрочна виза по облекчена процедура, като заявлението за виза трябва да се подаде в задгранично представителство в срок до 6 месеца от уведомяването. Изрично се посочва, че събирането на семейство по чл. 33о, ал. 2 и чл. 33р, ал. 1 не е обвързано с изискването за минимален срок на пребиваване на титуляра.

Екипът на KGK Law Firm има значителен опит в областта на трудовата миграция. За повече информация или съдействие, моля, свържете се с нас.