Смъртта на близък човек е тежък момент, който освен емоционалната болка, поставя пред роднините и редица правни въпроси. Основната последица от правна гледна точка е откриването на наследството на починалия.
Наследството е съвкупността от всички права и задължения на починалия (наричан наследодател), които по силата на закона автоматично преминават към неговите наследници.
Наследството включва две основни компонента:
Понякога се случва задълженията (пасивите) в едно наследство да са повече от активите. В такъв случай наследниците обикновено търсят начин да не ги изплащат, като най-често използваният законов способ за това е отказът от наследство.
Отказът от наследство е официален, едностранен и окончателен акт, с който наследникът заявява, че не желае да получи наследството на своя починал роднина. Веднъж направен, този отказ не може да бъде оттеглен.
Основната причина са дълговете. В България наследниците отговарят за задълженията на починалия с имуществото, което получават в наследство, а понякога и с личното си имущество. Ако приемете наследство с дългове, то Вие ставате отговорен за съдържащите се в него задължения – кредити, данъци и ипотеки дори с личното си имущество (освен ако не приемете наследството по опис).
Процедурата е сравнително бърза, но изисква спазването на определени формални стъпки:
Каква е формата на заявлението?
Законът за наследството изисква заявлението да е в писмена форма, но не задължава подписът да бъде нотариално заверен. Тъй като отказът от наследство е необратим акт, дълго време съдебната практика изискваше нотариална заверка, за да се гарантира сигурност, че отказът наистина е направен от съответния наследник.
С Тълкувателно решение № 4 от 2024 г. на Върховния касационен съд, обаче, беше изяснено, че съдът няма законово основание да изисква нотариална заверка на подписа. Въпреки това, съдът има право да призове наследника да се яви лично в открито заседание, ако има съмнения, че заявлението действително е подадено от него.
В обобщение, нотариалната заверка на подписа не е задължителна, но би могла да спести евентуално явяване в съда, както и свързаните с това време, разходи и напрежение.
Има ли срокове и специални условия?
За разлика от приемането, за отказа от наследство няма определен законов срок, освен ако съдът не го определи по искане на заинтересовано лице (някой от кредиторите например). Важно е да се знае следното:
Когато един наследник се откаже, неговият дял уголемява дяловете на останалите наследници от същия ред.
Пример: Ако баща почине и има две деца, но едното се откаже от наследство, целият дял на отказалия се преминава към другото дете.
Ако няма други наследници от същия ред, правото да наследят преминава към следващия ред наследници (например родителите на починалия, неговите братя и сестри и т.н.). Наследството не „изчезва“ – то просто се прехвърля към следващите по ред наследници.
Преди да направите отказ от наследство, е силно препоръчително да проучите детайлно какво точно включва то – какви имоти, сметки и най-вече какви задължения е оставил починалият.
Отказът от наследство е необратима стъпка. Имайте предвид, че „спасявайки“ себе си от дългове, може да ги „прехвърлите“на друг свой роднина. Затова, преди да вземете окончателно решение, е препоръчително да се консултирате с професионалист, който да Ви разясни всички последици в конкретния случай, за да може да вземете информирано решение, как да подходите.
В случай че имате въпроси или нужда от съвет по темата, екипът на KGK е на Ваше разположение.
За да осигурим най-добрите изживявания, ние използваме технологии като "бисквитки" за съхраняване и/или достъп до информация за устройството. Съгласието Ви с "бисквитките"ще ни позволи да обработваме данни като поведение при използването на сайта или уникални идентификатори на този сайт. Несъгласието или оттеглянето на съгласието може да повлияе неблагоприятно на определени характеристики и функции.
Общи условия