Промени в арбитражното производство

Въведение

През 2025 г. арбитражното производство в България претърпя едни от най-съществените промени за последните десетилетия. Със Закона за изменение и допълнение на Закона за международния търговски арбитраж, обнародван в Държавен вестник, бр. 63 от 1 август 2025 г., бяха направени важни промени както в наименованието на самия закон (вече Закон за арбитража (ЗА)), така и в начина, по който работят арбитражните институции и се водят арбитражните дела. Наред с това бяха въведени и съществени промени в съдебния контрол върху арбитражните решения. Именно върху тях е насочена настоящата статия.

Основната цел на реформата е да се ограничат злоупотребите с арбитражното производство и да се възстанови доверието в арбитража като бърз и надежден начин за решаване на търговски спорове.

Възстановяване на противоречието с обществения ред като основание за отмяна

Осем години след отмяната на това основание, отново се допуска арбитражно решение да бъде отменено, когато то противоречи на обществения ред на Република България.

Това основание беше премахнато през 2017 г., без да бъдат посочени ясни причини за това в мотивите към законопроекта. Сега, с неговото възстановяване в чл. 47, ал. 1, т. 3 от Закона за арбитража, Върховният касационен съд отново ще може да отменя арбитражни решения, които явно противоречат на основни принципи на българското право.

Въвеждат се нови основания за отмяна

С измененията се въвежда и изцяло ново основание за отмяна на арбитражно решение, свързано със законосъобразността на самото производство.

Вече ще може да се иска отмяна, когато по надлежния съдебен ред бъде установено, че:

са използвани неистински документи, неверни свидетелски показания или неверни заключения на вещи лица, на които се основава решението;
е извършено престъпление от страна по делото, неин представител или дори от член на арбитражния състав във връзка с делото.

Тази промяна е отговор на случаи, при които чрез фалшиви документи, представени в арбитражни производства, са били улеснявани имотни и финансови измами.

По същество това ново основание е сходно с вече съществуващо основание за отмяна на влезли в сила съдебни решения по чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК. Затова натрупаната съдебна практика по тази разпоредба вероятно ще бъде полезна и при тълкуването на новото правило.

Регистър на арбитражите и нищожност на решенията при липса на регистрация

Сред най-значимите реформи е и създаването на Централен електронен регистър на арбитражите и арбитрите към Министерството на правосъдието, който влиза в сила от 3 декември 2025 г. Тази промяна засяга и въпроса кога едно арбитражно решение е нищожно. До този момент арбитражното решение се смяташе за нищожно само ако арбитражът се е произнесъл по спор, който по закон не може да бъде решаван от арбитраж.

След промените, нищожност ще е налице и когато решението е постановено от арбитраж или арбитър, който не е вписан в регистъра. Като допълнителна гаранция законът предвижда, че при иск за отмяна Върховният касационен съд ще следи служебно не само дали спорът изобщо подлежи на арбитраж, но и дали решението е постановено от вписан в регистъра арбитраж.

Процедурни облекчения и финансова достъпност

Промените целят не само по-ефективен контрол, но и по-лесен достъп до защита.

Досега държавната такса по исковете по чл. 47 от закона беше 4% от материалния интерес. Макар това да е обичайният размер за граждански и търговски дела, на практика таксата често се оказваше сериозна пречка за страните, които искат да оспорят арбитражно решение.

С промените в Тарифата за държавните такси вече е предвидено, че при иск за отмяна или за установяване на нищожност на арбитражно решение се дължи такса от 1% от интереса, но не повече от 3000 лв. Това значително улеснява достъпа до производството пред ВКС.

Наред с това се въвежда и още една важна възможност. Досега изпълнението на арбитражно решение можеше да бъде спряно само ако се представи гаранция в размер на интереса от отмяната. Вече ВКС ще може да спре изпълнението и без такава гаранция, когато има убедителни писмени доказателства, че е налице основание за отмяна.

Заключение

Промените в ЗМТА (вече ЗА), разширяват основанията за отмяна на арбитражни решения и улесняват достъпа на търговци и граждани до защита на техните права. Целта е да се осигури по-голяма правна сигурност и да се възстанови доверието в арбитража като алтернатива на правораздаването от държавните съдилища.

Въпреки това, производството остава сложно от правна гледна точка. Макар основанията за отмяна и за прогласяване на нищожност вече да са повече, те продължават да бъдат ограничени. В повечето случаи те не засягат самия спор по същество. Освен това, ако определени възражения не бъдат направени навреме още в самото арбитражно производство, по-късно те може да не могат да послужат като основание за отмяна пред ВКС.

Поради това, производството пред ВКС следва да се води от адвокати с опит и познания, както в арбитражното производство, така и в производството по отмяна. Адвокатите в KGK Law Firm притежават точно такава експертиза и познания, придобити в производства пред арбитражи и ВКС, както и при проучване на ЗА и практиката по приложението му, включително и във връзка с въведените изменения.

При нужда от съдействие във връзка с отмяна на арбитражно решение, може да се свържете с нас.