Преглед на промените в ГПК, касаещи заповедното и изпълнителното производство 

Заповедното производство е сред най-масовите граждански производства, разглеждани от районните съдилища. Tози извод може да бъде подкрепен от статистиката на ВСС според която през 2023 г. делата по чл. 410 и чл. 417 ГПК представляват над 54% от общия брой дела, а през 2024 г. този процент нараства до почти 60.

Освен големия брой дела, едновременно с това заявленията за заповед за изпълнение доскоро се разглеждаха от съдилищата по седалище, респективно постоянен адрес на длъжника. Това създаваше неравномерно натоварване на съдилищата в различните съдебни райони в страната.

Гореизложените фактори стимулираха приемането на изменения в ГПК в Глава тридесет и шеста „Издаване на изпълнителен лист“ и Глава тридесет и седма „Заповедно производство“. Те бяха приети в началото на 2023г., като влизането им в сила беше отложено до 01.07.2025 г. Настоящата статия разглежда някои от тези промени и влиянието им върху заповедното и изпълнителното производство.

Дигитализацията е особено подходяща за заповедното производство, тъй като последното е формално по своя характер и изцяло основано на документи. Поради това, използването на информационни технологии улеснява както съда, така и гражданите. В новосъздавания чл. 409а ГПК е предвидено всички действия по заповедното производство да се извършват електронно, като все пак е оставена възможност на заявителя и длъжника да подават документи и на хартиен носител, освен ако Глава тридесет и седма от ГПК не предвижда друго.

Чл. 410, ал. 5 ГПК също беше изменен, като в момента е предвидено, че търговците, държавата и държавните учреждения, общините, нотариусите и частните съдебни изпълнители задължително подават заявления само по електронен път. Лицата, представлявани от адвокат, също са задължени да подават заявления само електронно, но това изменение на чл. 410, ал. 5 ГПК ще влезе в сила на 10.09.2025 г. (§ 19 от ЗИД ГПК, ДВ бр. 55, 08.07.2025 г.).

Електронното подаване на заявление се осъществява изцяло през Единния портал за електронно правосъдие („ЕПЕП“) чрез специализиран електронен формуляр. Новите образци на заповед за изпълнение и други книжа в заповедното производство са утвърдени с Наредба № Н-2 от 18.02.2020 г., издадена от министъра на правосъдието и са достъпни в ЕПЕП. Важно е да се избере коректното заявление по чл. 410 или по чл. 417 от ГПК. Неправилният избор ще доведе до преценка от съдията, че заявлението е нередовно подадено, което ще забави или попречи на процеса.

Всички релевантни договори, фактури, кореспонденция и др. се прилагат в цифров вид. Системата автоматично проверява дали данните в заявлението са попълнени правилно и дали са приложени необходимите документи от формална гледна точка.

Освен това в чл. 31, ал.4 от Наредба № 5 от 1.06.2017 г. за организацията и реда за водене, съхраняване и достъп до електронните дела и начина на съхраняване на доказателствата и доказателствените средства по делата, както и вътрешния оборот и съхраняването на друга информация, обработвана от съдебната администрация, е предвидено, че се създава автоматично електронно дело и е възможно да се получи автоматичен достъп до него, без да е необходимо да се подава отделно заявление, както беше досега.

Съгласно чл. 410, ал.4 ГПК, когато заявлението е подадено по електронен път, всички последващи процесуални действия на заявителя се извършват само в електронна форма, с изключение на действията по обжалване на актове по Глава тридесет и седма от ГПК и в производствата във връзка с иск за съществуване на вземането, с възражение пред въззивния съд и с иск за оспорване на вземането.

Другата съществена промяна в резултат на дигитализацията се състои в това, че се изключва приложението на общия критерий за определяне на местна подсъдност, който е меродавен за всички граждански дела, за които не е посочена друга териториална връзка. Този критерий е постоянният адрес, респективно седалището на ответника (чл. 105 и чл. 108 ГПК).

При подаване на електронно заявление в ЕПЕП, то не се разпределя в района на съда по постоянния адрес, респ. седалището на длъжника. Вместо това, специален алгоритъм определя кой съдия от кой районен съд в цялата страна ще разглежда делото в рамките на всеки работен ден от 11:00 до 17:00, като отчита каква е общата натовареност на съответният съд. За целта се използват данни, които съдийската колегия на ВСС е длъжна да изготвя на всеки 6 месеца съгласно чл. 9, ал.4 ЗСВ. Заявленията, подадени извън работното време, се разпределят по реда на постъпване в работно време.

Тази промяна цели и да коригира неравновесието в разпределението на делата, за да се постигне еднаква натовареност със заповедни дела за всички съдии в България.

Дигитализацията се разпростира и върху изпълнителното производство. Веднага след издаването на заповедта системата генерира електронен изпълнителен лист, поради което този процес не изисква допълнителни действия от съдията или заявителя.

Друг аспект на промените е, че може да се получи автоматичен достъп до образуваното дело, без да е нужно подаване на отделно заявление за електронен достъп, както беше досега. Електронният изпълнителен лист позволява да се пристъпи към изпълнителни действия от съдебните изпълнители, тъй като последните получават достъп до уникалния код на изпълнителния лист чрез ЕПЕП, без да е необходимо да се чака издаване на хартиен документ съгласно чл. 360 в), ал.2, т.5 ЗСВ.

При образуване на изпълнително дело съдебният изпълнител незабавно отбелязва това в съответната електронна партида чрез ЕПЕП. Докато отбелязването не бъде заличено или не бъде отразено, че отбелязаното изпълнително дело е приключило или е прекратено, последващо изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист не може да се образува.

Въпреки че целят улесняване на достъпа до съд и възможност за по-бързо разглеждане на заповедните производства и започване на принудително изпълнение, разгледаните промени поставят свои предизвикателства във връзка с работата в изцяло електронната среда на ЕПЕП. В този смисъл, те могат да създадат затруднения за гражданите и юридическите лица при защитата на правата им. Поради това препоръчваме при възникване на казуси, които могат да бъдат разрешени по този ред, също да се използват услугите на адвокат.

KGK Law Firm притежава дългогодишен опит в събирането на вземания и конкретно посредством заповедното и изпълнителното производство. Нашите адвокати следят реформите, свързани с дигитализацията на гражданския процес и могат да съдействат при подготовката на заявленията и последващото развитие на производствата. За повече информация, може да се свържете с нас.