Изменения в режима на "Синя карта на ЕС" в България

Съществени изменения в режима на „Синя карта на ЕС“ в България (2025 г.)

Българското законодателство, касаещо пребиваването и работата на чужденци, претърпява значителни актуализации с обнародването на изменения в Закона за чужденците в Република България (ДВ, бр. 52 от 2025 г.). Тези промени са пряко свързани с транспонирането на Директива (ЕС) 2021/1883, целяща да улесни привличането и задържането на висококвалифицирани специалисти от трети държави в Европейския съюз.

Общи условия за придобиване и срок на валидност

Съгласно чл. 33к от ЗЧРБ, разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“ могат да получат чужденци, които отговарят на условията за висококвалифицирана заетост по българското законодателство. Важно нововъведение е, че картата вече може да бъде издадена на лица, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 или друго разрешение за продължително пребиваване в България, което впоследствие се заменя със „Синята карта“. Разрешението се издава за срок до 5 години, но не по-кратък от 24 месеца. Ако трудовият договор е за по-кратък срок, разрешението се издава за срока на договора, удължен с три месеца, но максимум до 24 месеца. Предвижда се и възможност за подновяване.

Улеснено кандидатстване и съвместна отговорност

Процесът на кандидатстване е опростен. Заявление може да се подава на хартиен носител или по електронен път от работодателя, упълномощено от него лице или от самия чужденец, и то вече може да бъде подадено в дирекция „Миграция“ независимо от адреса на пребиваване на чужденеца.

Ключова промяна, която въвежда съвместна отговорност, е свързана с явяването след влизане в страната. В 14-дневен срок от влизането на чужденеца с виза по чл. 15, ал. 1, работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да се яви заедно с чужденеца в „Миграция“. При неспазване на това изискване, производството по издаване на разрешение се прекратява.

Документация и срокове за разглеждане

Към заявлението за „Синя карта на ЕС“ се прилагат стандартни документи като копие на паспорт и свидетелство за съдимост (при първоначално подаване). Новост е изискването за задължителна медицинска застраховка, валидна за поне три месецаили до издаване на картата. Важно допълнение е и новото изискване за удостоверение от Националния център за информация и документация (НАЦИД) за признаване на висшето образование, придобито в чужбина.

Дирекция „Миграция“ извършва проверка на документите и при необходимост уведомява заявителя за липси, като дава 10-дневен срок за отстраняване на нередовностите. Заявленията се изпращат за становище до Агенцията по заетостта и Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС). Общият срок за разглеждане на заявлението не може да бъде по-дълъг от 3 месеца.

Гъвкавост за притежателите на Синя Карта и мобилност в ЕС

Значителни облекчения настъпват при смяна на работодател или длъжност:

През първите 12 месеца на висококвалифицирана заетост, при смяна на работодател, новият работодател или чужденецът подава заявление за смяна, като се изисква становище от Агенцията по заетостта.
След изтичане на първите 12 месеца, смяната на работодател или на заеманата длъжност в същия сектор става по облекчена процедура, като новият работодател подава заявление с необходимите документи, а Агенцията по заетостта дава становище. Дирекция „Миграция“ уведомява ДАНС за промяната.

Въвежда се и по-голяма мобилност между държави членки:

Притежател на „Синя карта на ЕС“, издадена от друга държава членка, може да се премести в България, след като е пребивавал законно 6 месеца в тази държава.
Възможно е и краткосрочно пребиваване в България за служебна работа (до 90 дни в рамките на 180 дни) без допълнителни разрешения, ако притежава валидна „Синя карта“, издадена от друга държава членка.
При отказ за пребиваване в друга държава членка за срок над 90 дни, притежателят на „Синя карта на ЕС“ поема разходите за завръщането си в България, както и на членовете на семейството си.

Статут на дългосрочно пребиваване и право на свободна професия

Притежател на „Синя карта на ЕС“ може да получи статут на дългосрочно пребиваване в България, ако е пребивавал 5 години законно и непрекъснато на територията на държави членки като притежател на „Синя карта“, като последните две години трябва да са били на територията на Република България. Аналогични условия важат и за членовете на семейството.

Важно нововъведение е и възможността притежателят на „Синя карта на ЕС“ да упражнява свободна професия едновременно с висококвалифицираната си трудова заетост, но само в сектора, за който е получено разрешението.

Заключение

Тези всеобхватни изменения в Закона за чужденците са ключова стъпка към модернизирането и хармонизирането на българското законодателство с европейските изисквания. За да се възползвате максимално от по-ясните, по-бързи и по-гъвкави процедури за пребиваване и работа, е изключително важно както чужденците, така и техните работодатели детайлно да се запознаят с новите разпоредби. Това ще осигури плавен процес и ще предотврати евентуални затруднения.

Екипът на KGK Law Firm има значителен опит в областта на трудовата миграция. За повече информация или съдействие, моля, свържете се с нас.