Споразумение за конфиденциалност (NDA)

Информацията винаги е имала голямо значение във всички аспекти на живота, а конкретно в бизнеса притежаването ѝ може в много случаи да бъде разликата между успешния и неуспешния бизнес. Тази информация трябва не само да се придобива и използва, а също и да се съхранява и опазва от посегателства и неразрешено използване. Доколкото в разработването на стратегии, технологии, продукти и връзки с клиенти се влагат значителни ресурси, опазването им в тайна е от голямо значение за конкурентоспособността на търговците.

Същевременно, в ежедневната си дейност и встъпването в отношения с контрахенти, търговците неминуемо предоставят информация, част от която може да има характера на търговска тайна. За да се осигури защитата на конфиденциалната информация, страните прибягват до сключване на така наречените споразумения за конфиденциалност, по-известни в англосаксонската правна система като non-disclosure agreements (NDAs). С увеличаването на динамиката на международната търговия и навлизането на чуждестранни предприятия и бизнес практики, подобни споразуменията за конфиденциалност стават все по-разпространени и в България. Настоящата статия цели да хвърли светлина върху тези споразумения, тяхното приложно поле и как могат да бъдат използвани за да защитите конфиденциалната си информация.

Споразумението за конфиденциалност представлява договор, чрез който търговци и физически лица, между които са възникнали отношения (били те по повод преговори или сключване на търговски договори, трудови договори, консултантски услуги и пр.), регулират правата и задълженията на страната, която предоставя информацията („предоставящата страна“) и страната, която получава информацията („получаващата страна“).

Освен сключването му като отделен договор, споразумението за конфиденциалност може да бъде част и от основния договор и в него да се съдържат клаузите, уреждащи тези отношения. При определен тип отношения (проучване на дружества с цел инвестиция в тях например), сключването на споразумение за конфиденциалност може да предхожда сключването на основния договор. Възможно е също така, споразумението да се сключи и по повод прекратяване на основния договор, с цел да се гарантира запазване на търговските тайни на страните, а и за да не се разгласяват обстоятелства, свързани с действието на договора и неговото прекратяване, които могат да навредят на репутацията на търговците.

Споразумението може да бъде както двустранно, така и едностранно – при които задължения за конфиденциалност могат да възникнат само за една от страните. Това е обичайно, когато основно една от страните разкрива конфиденциална информация в хода на основното отношение, а другата я ползва със задължение да не я разкрива.

В практиката са се наложили обичайни изисквания относно съдържанието на споразуменията и отделните клаузи, които се уреждат. Най-общо, в съдържанието на споразуменията за конфиденциалност се включва:

Определение за конфиденциална информация – едно от най-важните изисквания за ефективността на подобен тип споразумения е правилното и изчерпателно очертаване на информацията, която е конфиденциална за всяка от страните. В зависимост от характера на отношенията между страните тази информация може да варира от информация за продукти, организация и технология на производство, бизнес стратегии, информация за доставчици или клиенти, за конкретни въпроси, свързани с отношенията между двете дружества и др.

Задължения на страните – може да се опишат точните задължения на страната, която получава поверителната информация, а именно за какво може да я ползва, как да я съхранява, кой може да има достъп до нея и пр.

Изключения – важно е в споразумението да се предвидят хипотези, при които разгласяването на поверителната информация няма да съставлява нарушение, тъй като има случаи, при които това разгласяване може да бъде правомерно и дори да бъде необходимо за получаващата страна. Пример в това отношение са задълженията за разкриване на поверителната информация на държавни органи, съдилища и пр. Разбира се, ако предоставящият информацията вече я е направил общодостъпна, разгласяването ѝ също няма да се счита за нарушение. В споразуменията най-често се допуска поверителната информация да бъде разгласена и на консултанти на страните (адвокати, счетоводители, одитори и пр.), със съответните задължения за поверителност и отговорност на получаващата страна за техните действия.

Срок – страните следва да се споразумеят относно срока, в който споразумението запазва действието си и страните не могат да разгласяват поверителната информация. Срокът се определя от страните, като може да бъде за определен брой години, а може да бъде и без краен срок.

Последиците от нарушение – по принцип всяка от страните има правото да претендира всички вреди, които са възникнали за нея в резултат на разгласяване на поверителната информация. С цел да се облекчи страната от тежестта да доказва подобни вреди обаче е допустимо да се предвиди и неустойка, стига същата да не излиза извън присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

В заключение следва да още веднъж да се акцентира върху значението на споразуменията за конфиденциалност за опазването на търговските тайни на бизнеса. Тези споразумения обаче следва да бъдат изготвени внимателно, за да са сигурни страните, че интересите им могат да бъдат защитени, както и че споразумението не е изготвено по начин, който да създава реални пречки пред изпълнението на задълженията по основното правоотношение. По тази причина, ако желаете да изготвите такова споразумение, за да защитите търговските си тайни или Ваш контрахент иска да сключите такова споразумение, препоръчваме да се обърнете към адвокат, който да предложи оптималните разрешения за сключването му.

За повече информация по темата, можете да се свържете с нас.