Имуществени права на артистите-изпълнители

Представете си следната ситуация: подписали сте договор като музикант преди двайсет години. Тогава „стрийминг“ беше непозната дума, изкуствен интелект се срещаше само във филмите, а вашата музика се продаваше на дискове. Днес обаче изпълнението ви тече в Spotify, появява се в YouTube и може би вече е било използвано за обучение на някой AI модел. Въпросът е – получавате ли пари за всичко това? И ако не, можете ли да направите нещо?

За да отговорим, първо трябва да си изясним няколко основни неща.

Кой всъщност е „артист-изпълнител“?

Звучи като ясно понятие, но юридически има точна дефиниция. Според Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), артисти-изпълнители са лицата, които представят, пеят, играят, рецитират, танцуват, дирижират, коментират или по друг начин изпълняват произведение, цирков или вариететен номер.

Това е широка категория – обхваща музиканти, певци, актьори (както театрални, така и филмови), танцьори, диригенти, цирковите артисти и въобще всички сценични изпълнители. Общото между всички тях е, че те не са създателите на произведението – то е дело на автора. Те го интерпретират и го носят до публиката. И именно тази интерпретация е обект на самостоятелна правна закрила като сродно на авторското право.

Защо това разграничение е важно? Защото от него зависи обемът на правата ви. Авторът (композиторът, драматургът, хореографът) се ползва от пълния набор авторски права. Артистът-изпълнител – от режима на сродните права, който е сходен, но не идентичен и в някои отношения е по-ограничен.

Какво всъщност включват имуществените права?

Тук влизаме в същината. Чл. 83 от ЗАПСП урежда какво точно може да прави изпълнителят със своите права. Накратко казано, той има изключителното право да разрешава срещу възнаграждение – следните действия:

излъчване на изпълнението по безжичен път;
предаване и препредаване по кабел;
записване върху звуко- или видеоносител;
възпроизвеждане на записите;
разпространение на записите;
публично изпълнение чрез запис;
онлайн достъп – формулировката е сложна („предлагане по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица… от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях“), но в превод на човешки език това означава стрийминг и онлайн разпространение.

Важното е, че всяко от тези права е самостоятелно. Тоест можете да отстъпите едно, без да отстъпвате другите. Можете да го направите възмездно или безвъзмездно, чрез договор. Гъвкавостта е голяма – но точно тук започват и проблемите.

Отстъпването на права и капаните, които дебнат

За разлика от неимуществените права (които са свързани с личността ви и не могат да се прехвърлят), имуществените могат да бъдат прехвърлени. Това е основният механизъм, чрез който вашето изпълнение стига до публиката – отстъпвате права на продуцент, звукозаписна компания, излъчваща организация или друг ползвател.

И тук започват реалните практически проблеми.

Проблем №1: Обхватът на отстъпените права. В музикалната и филмовата индустрия е честа практика договорите да съдържат формулировки от типа „всички известни и бъдещи начини на използване“. Звучи широко – и точно това е проблемът. Доколко наистина сте разбирали какво отстъпвате, особено ако договорът е бил сключен преди десетилетия?

Спомнете си примера от началото – стрийминг платформите просто не са съществували, когато много от действащите днес договори са били подписвани. Дали изключителното право по чл. 83, ал. 1, т. 5 ЗАПСП (тоест онова за онлайн достъпа) е било ефективно отстъпено при договори, сключени преди тази технология да съществува? Отговорът не е еднозначен.

Проблем №2: Възнаграждението. ЗАПСП казва, че използването на изпълнения се извършва „срещу възнаграждение“. Звучи добре, но законът не установява задължителни минимални прагове и не предвижда механизъм за преразглеждане, ако обстоятелствата се променят съществено.

Тук Европейският съюз направи крачка напред. Директива (ЕС) 2019/790 въведе т.нар. механизъм за коригиране (чл. 20) -той дава право на авторите и изпълнителите да претендират допълнително възнаграждение, когато първоначално уговореното се окаже непропорционално ниско спрямо реалните приходи от използването. Колко ефективен ще е този механизъм на практика обаче зависи от това как всяка държава го транспонира в националното си право.

Колективното управление на права - решение и проблем едновременно

Голяма част от имуществените права на изпълнителите се управляват колективно – чрез организации за колективно управление. В България това е ПРОФОН (за сродните права на артистите-изпълнители и продуцентите). Колективното управление е дори задължително за определени видове използване – например за публичното изпълнение на записи и за излъчването им.

Системата има своя логика. Реалността е, че отделният изпълнител няма как сам да следи и договаря всяко използване на изпълнението си – представете си как един музикант се опитва да преговаря с всеки бар, ресторант или радиостанция, която пуска песента му. Невъзможно.

Същевременно колективното управление поражда собствени въпроси:

Прозрачност. Разпределението на събраните пари следва правила, определени от самите организации, и не винаги е достатъчно прозрачно за отделния изпълнител.
Контрол. Контролът върху дейността на тези организации, макар и предвиден в закона, на практика невинаги е достатъчно ефективен.
Малки изпълнители. За артистите с по-малък пазарен дял колективното управление често означава минимални постъпления, които не отразяват реалния обем на използване на тяхното творчество.

Срокът на закрила

Колко дълго траят имуществените права на изпълнителя? ЗАПСП предвижда 50 години от датата на изпълнението. Ако записът е бил законно публикуван или съобщен на публиката в този период – срокът става 70 години от съответното действие. Това удължаване от 50 на 70 години беше въведено в съответствие с Директива 2011/77/ЕС и засяга основно звукозаписите.

Звучи отлично – повече години, повече възможности за приходи. Но има един въпрос: какво се случва с договорите, сключени преди удължаването на срока?

Ако някога сте отстъпили правата си „за целия срок на закрила“, означава ли това, че продуцентът автоматично получава и допълнителните 20 години? Директивата предвижда защитни механизми – включително право на годишно допълнително възнаграждение през удължения период и клауза, която задължава продуцентите наистина да използват произведенията. Но прилагането на тези механизми невинаги върви гладко.

Цифровата среда и новите предизвикателства

Тук стигаме до най-горещата тема. Съвременната цифрова среда поставя имуществените права на изпълнителите пред предизвикателства, за които ЗАПСП просто не е бил проектиран да дава отговор.

Стрийминг платформите генерират приходи по модел, в който индивидуалното изпълнение носи изключително малка единична стойност, разпределена между много посредници. Тоест едно прослушване в Spotify ви носи стотни от цента – и това поставя въпроса какво всъщност означава „справедливо възнаграждение“ в такава среда.

Генеративният изкуствен интелект отваря още по-сложен въпрос: дали използването на записи за обучение на AI модели представлява „използване“ по смисъла на закона? И ако да – има ли изпълнителят право на възнаграждение за това?

Нито един от тези въпроси не намира категоричен отговор в действащата уредба. Директива (ЕС) 2019/790 адресира част от тях, но цялостно решение все още няма – нито на европейско, нито на национално ниво.

Заключение

Имуществените права на артистите-изпълнители по ЗАПСП ви дават реална, но несъвършена закрила. Законът очертава рамката, но оставя сериозни въпроси без ясен отговор – какво точно отстъпвате с договора, дали възнаграждението е адекватно, доколко ефективно е колективното управление, как се прилагат правилата в цифровата среда.

За изпълнителите най-сигурната стратегия е комбинацията от три неща: информираност (да знаете какво подписвате), внимателно договаряне (защото това, което не оспорите днес, ще ви тежи години напред) и готовност да потърсите правна защита при необходимост.

За законодателя предизвикателството е да адаптира рамката към реалностите на съвременния пазар, без да наруши баланса между изпълнителите, продуцентите и публиката.

А ако сте артист-изпълнител и в момента четете това с леко неприятното усещане, че може да сте подписали нещо, което днес не разбирате докрай – добре е да хвърлите един поглед на старите си договори. Дребна проверка днес може да ви спести голяма главоблъсканица утре. При всякакви въпроси – не се колебайте да се свържете с екипа на KGK Law Firm.