Край на двойното обозначаване - новият контрол върху цените

Считано от 9 август 2026 г. приключи периодът на двойното обозначаване на цените в лева и евро. Това обаче не означава край на правилата за цените. Напротив – от тази дата започва да се прилага нов временен режим, който поставя акцент върху икономическата обоснованост на всяко увеличение на цената.

До 9 август 2027 г. търговците трябва да могат да обосноват и докажат причините за съществените промени в цените, а за големите търговци се въвеждат и допълнителни задължения за ежедневна публична отчетност на определени цени.

Какво се променя за бизнеса?

Край на задължителните двойни етикети: Считано от 9 август 2026 г. приключи периодът на задължително двойно обозначаване на цените в лева и евро. Левовата равностойност се премахва от етикети, ценоразписи, онлайн магазини, касови бележки и ERP системи.
Нов временен контролен режим (до 9 август 2027 г.): Отпадането на двойните цени не освобождава ценообразуването. Съгласно новия чл. 68н от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), всяко увеличение на крайната продажна цена спрямо сравним предходен период трябва да бъде икономически обосновано.
Засилена доказателствена отговорност за търговеца: При проверка от Комисията за защита на потребителите (КЗП) търговецът е длъжен да докаже връзката между нарастването на преките разходи и крайната цена. Общи позовавания на „инфлация“ или „пазарна конюнктура“ не се приемат.
Ежедневен отчет за големите търговци: Търговците на дребно с оборот над 25 000 000 евро за предходната година публикуват индивидуалните цени на основни стоки на сайта си до 7:00 ч. и ги подават към КЗП до 8:00 ч. всяка сутрин.
Кумулативни санкции: Имуществените санкции за юридически лица достигат до 100 000 евро и се налагат поотделно за всяка стока, услуга или търговски обект.

Въвежда се контрол върху необоснованите увеличения

От 9 август 2026 г. чл. 68н ЗЗП забранява увеличаването на крайната продажна цена на стока или услуга, предлагана на потребители, когато увеличението не е икономически обосновано. При преценката се сравнява новата цена с цената, прилагана от същия търговец за същата стока или услуга през сравним предходен период.

Важно е да се подчертае, че този режим не представлява общо замразяване на цените. Законът не въвежда единен допустим процент на увеличение или обща максимална надценка. Търговецът може да увеличи цената, но трябва да разполага с обективна икономическа причина и да може да покаже връзката между тази причина и размера на увеличението.

Сред релевантните фактори могат да бъдат промени в доставните и производствените разходи, разходите за труд и осигуровки, електроенергия, горива, суровини, транспорт, логистика и други разходи, които имат пряко и съществено отражение върху себестойността.

На практика това означава, че общи обяснения като „инфлация“, „пазарна динамика“ или „промяна в търсенето“ ще бъдат недостатъчни като довод, ако не са свързани с конкретната стока или услуга, конкретния период и конкретния размер на увеличението.

Какво трябва да съдържа икономическата обосновка

При съществена промяна на цената търговецът следва да може да установи най-малко:

старата и новата цена;
датата, от която се прилага новата цена;
сравнимия предходен период;
компонентите на цената преди и след увеличението;
конкретния размер на увеличението на разходите;
начина, по който всеки разходен фактор се е отразил върху крайната цена;
причината, поради която увеличението се прилага за определена стока или услуга;
дали е налице промяна в маржа и как тя е обоснована.

Необходимо е търговецът да може да свърже конкретния разход с конкретната цена. Например фактура за по-висока доставна цена е релевантно доказателство за увеличение на входящия разход, но сама по себе си не доказва размера на крайната цена за потребителя. Следва да бъде показано по какъв начин увеличението на доставната цена е отразено в ценовата калкулация.

Като практически инструмент може да се използва отделно „ценово досие“ за всяка съществена промяна. То може да включва вътрешното решение за увеличение, актуализирана калкулация на себестойността, фактури и оферти от доставчици, договори и анекси за транспорт и логистика, данни за разходите за труд и енергия, както и количествен разчет за влиянието на всеки фактор върху крайната цена.

Подобна организация позволява на търговеца да проследи начина на формиране на цената и да реагира своевременно при проверка.

Ролята на КЗП

„Комисията за защита на потребителите“ може да изиска информация относно цените на конкретни стоки или услуги, начина на формиране на цената, доставните и производствените разходи, както и всички документи, свързани с промяната.

Първоначалният срок за предоставяне на информация не може да бъде по-кратък от 5 (пет) работни дни. При непълна информация може да бъде предоставен допълнителен срок от 5 (пет) до максимум 10 (десет) работни дни. Ако търговецът не предостави изисканите доказателства в определения срок, законът предвижда да се приеме, че увеличението е икономически необосновано.

Това не означава, че всяко увеличение автоматично става незаконно поради непредоставяне на информация. Последицата е свързана с конкретното неизпълнение на доказателственото искане и поставя търговеца в значително по-неблагоприятна позиция при последващата проверка.

Ето защо отговорът до КЗП следва да бъде пълен, структуриран и подкрепен с конкретни документи, а не да се изчерпва с общо позоваване на инфлация или пазарни условия.

Специални задължения за големите търговци

Отделен режим се прилага за търговците на дребно от посочените в закона категории, чийто годишен оборот за предходната финансова година надхвърля 25 000 000 евро. Те трябва ежедневно да публикуват индивидуалните продажни цени на стоките от „голямата потребителска кошница“.

Данните трябва да бъдат публикувани на интернет страницата на търговеца до 7:00 ч. и да бъдат предоставени на КЗП до 8:00 ч. Информацията следва да бъде в машинночетим формат, а когато цените са различни в отделните търговски обекти, данните трябва да бъдат подавани отделно за всеки обект.

Това задължение изисква синхрон между ERP системата, електронния магазин, интернет страницата, етикетите и касовия софтуер. Наред с това е необходимо да се съхраняват доказателства за времето на публикуване и подаване на данните – например автоматични логове, архиви на файловете и потвърждения от системата.

КЗП поддържа публичен портал с подадените ценови данни и информация за т.нар. „справедлива стойност“. Законът определя справедливата стойност като индикативен ориентир, а не като фиксирана или максимална продажна цена.

При определянето ѝ се отчитат:

„Цената на едро плюс“, която включва цената на едро, оперативните разходи и търговската надценка; и
сравнителен елемент, при който се съпоставят цените на същите или сходни стоки в други държави – членки на Европейския съюз.

Продажбата на цена над справедливата стойност сама по себе си не доказва нарушение. Тя може да бъде основание за проверка, но КЗП извършва индивидуална преценка дали конкретното увеличение е икономически обосновано и по какъв начин е формирана цената.

Санкции

За икономически необосновано увеличение са предвидени:

глоба от 1 000 до 10 000 евро за физическо лице;
имуществена санкция от 10 000 до 100 000 евро за едноличен търговец или юридическо лице;
отделна санкция за всяка стока, услуга или търговски обект, когато нарушението обхваща повече от една от тези категории.

За непредоставяне, непълнота, неточност, недостоверност или заблуждаващ характер на информацията по режима за ежедневно подаване е предвидена имуществена санкция от 5 000 до 50 000 евро.

При възпрепятстване на проверка или неизпълнение на разпореждане санкцията е глоба от 1 000 до 5 000 евро за физическо лице и имуществена санкция от 10 000 до 100 000 евро за едноличен търговец или юридическо лице.

Заключение

След 9 август 2026 г. промяната не се изчерпва с отпадането на левовата цена от етикета. За търговците започва период, в който ценовите решения трябва да бъдат проследими, количествено обосновани и подкрепени с документи.

За големите търговци към това се добавя ежедневна публична отчетност на определени цени. За всички търговци остава и рискът от санкции при необосновано увеличение, заблуждаваща практика или несъответствие между обявената и реално начислената цена.

С други думи, отпадането на двойното обозначаване не поставя край на ценовия контрол. То бележи преминаването към нов етап, в който не само каква е цената, но и защо е такава може да бъде предмет на проверка.

Нуждаете се от правен одит на ценообразуването или съдействие при проверка от КЗП?

Екипът на KGK Law Firm предоставя специализирани консултации и процесуално представителство при обжалване на актове и наказателни постановления.