Събиране на вземания на физически и юридически лица

При събирането на просрочени вземания е препоръчително като първа стъпка да се предприеме известяване на длъжника за забавата му. Не е невъзможно неизпълнението да е резултат на пропуск при длъжника, който може да бъде отстранен бързо и лесно, без да е необходимо предприемането на последващи действия.

Ако случаят не е такъв, може да се пристъпи към водене на преговори и изпращане на покана за доброволно изпълнение от адвокат с цел уреждане на отношенията между страните извънсъдебно. Подобно решение може да бъде търсено и на по-късен етап, дори при вече образувано съдебно производство и е препоръчително с оглед спестяването на време и ресурси за водене на дела.

Разбира се, възможно е длъжникът да има финансови затруднения или да не желае да изпълни задължението си доброволно. Тогава следва да се пристъпи към проучване на имуществото на длъжника и да се предприемат действия за принудителното събиране на вземането. Това може да стане по съдебен ред, на първо място чрез заповедно производство, за вземания в размер до 25 000 лева или за вземания, които се установяват с предвиден в закона документ – без ограничения в сумата. Процедурата за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на която да се издаде изпълнителен лист и да се започне принудителното изпълнение, цели бързина и по-малко разноски във връзка със събиране на вземания, които длъжникът не оспорва, но и не изпълнява доброволно. Ако обаче длъжникът възрази срещу вземането, следва да бъде предявен иск, с който да се установи съществуване на вземането на кредитора.

Ако вземането не е сред тези, за които може да бъде издадена заповед за изпълнение, отново следва да се пристъпи към завеждане на иск за осъждане на длъжника да изпълни задължението си. Искът може да бъде предявен пред съда, а ако вземането е на договорно основание и между страните е сключено и арбитражно споразумение – пред избрания от страните арбитраж.

Преди предявяването на иска, едновременно с него или в хода на вече образуваното производство, може да се поиска налагане на обезпечителни мерки срещу имуществото на длъжника – запор на вземания или банкови сметки, възбрана на недвижим имот и прочее. Целта на подобно действие е да се гарантира, че при благоприятно развитие на производството, кредиторът ще е ограничил възможността на длъжника за разпореждане с имуществото и срещу това имущество ще може да се насочи принудително изпълнение. В последните години популярна обезпечителна мярка е и запорът на банкови сметки, които длъжникът има в банки, осъществяващи дейност и извън България, включително и на сметки в Револют– повече за тази процедура тук.

При благоприятен изход на съдебното производство, длъжникът отново има възможност да плати доброволно задължението си, което вече е установено и по съдебен ред. Ако въпреки това не последва изпълнение, кредиторът може да се снабди с изпълнителен лист, чрез който да образува изпълнително дело пред съдебен изпълнител. Съдебният изпълнител проучва имуществото на длъжника и насочва принудително изпълнение срещу него, като събраните в резултат на принудителното изпълнение средства отиват за удовлетворяването на вземането на кредитора.

Предприемането на изброените по-горе действия може да се проточи и  да коства значителни ресурси и време за кредитора, особено при липса на опит в решаването на подобни казуси. В такива случаи, е препоръчителна работата с адвокати, притежаващи опит със събирането на вземания.

Още от създаването на KGK, събирането на вземания е сред основните сфери на дейност на кантората. Адвокатите в дружеството имат значителен опит при извънсъдебното и съдебното събиране на вземания, могат да проучат възникналия казус и имущественото състояние на длъжника и въз основа на това да предложат подходяща стратегия за събиране на вземането.

Ако имате изискуемо вземане, което Ваш контрагент отказва да удовлетвори, може да се свържете с нас за да обсъдим казуса и да Ви предложим възможни решения.